Russian Gold .....или по скоро Soviet Jumbo.

Може би от заглавито си личи, но тук, ще стане въпрос за едно съветско златно къстче.
Истината е, че не съм много голям фен на жълтите (позлатени) часовници. Не знам защо е така, сякаш има нещо в тях, което не ме привлича толкова, колкото в белите часовници. Да, но напук имам 2-3. Не ги нося толква много, но ги обичам.
Днес ще ви представя едиствения позлатен часовник, който нося. А и сърце не ми дава да го затворя в сейф и да стой мълчаливо.

Почвам от малко по-далече...
Като чуя името джъмбо, се сещам за 3 конкретни часовника. Два от тях са швейцарски и цената им е малко по-висока от съветския им събрат... Той дори не им е събрат, защото дизайнера на другите два е доста известен, а руският може би придобива името си от колекционери. Той май дори не е известен така, но не веднъж съм го срещал с този му прякор, а и някак си ми харесва идеята да притежавам jumbo, макар и по-евтин. Та така... известните му събратя носят имена като Audemars Piquet royal oak и Patek Philippe nautilius. Два толкова различни и същевременно, толкова еднакви часовници. Може би затова са желани и търсени. Класата и изчистеността им е толкова непринудена, че аз лично бих ги предпочел пред всеки хронограф, а аз обожавам хронографи.

Малко отидох не на където трябва, но е нужно да ги спомена.
Та ето и как изглежда моят jumbo....

Предполагам и доста от вас са се досетили ...

Един от малкото масивни руски часовници, който достига до 39мм с коронката. Естествено фирми като Slava и Заря имат доста по масивни, но обикновено тези часовници са и с доста нестандартна форма. А това тук за мен е перфекционизъм. Всички извивки и детайли са толкова красиви, толкова изпипани, че веднага се захласваш по тях. Циферблатът веднага ти приковава вниманието с тези черни римски цифри. Черните стрелки контрастират страхотно на медено-златния циферблат и допълват маркерите за часа и минутите. Датата е толкова голяма, колкото е нужно за да я видиш. А играта на светлосенки от плексигласа е вълшебна.

Сега е моментът да кажа, че часовникът не е чисто нов. Както ще се види от снимките, времето е взело своя дял, но за мен това е още по -важно. Вероятно, ако беше нов нямаше да го нося. Щях да го кътам и да си остане в кутията. Но всеки малък недостатък, всяка драскотика и всеки удар на времето, който часовникът понася е това, което го специален за мен, а и да не говорим, че визията му е класическа и стилна....

Май пак взех да се поотнасям...
Та продължаваме....

Касата на часовника е позлата от 10микрона (10 аu)

Но остаряването на позлата е страхотно. Това е магията на патината...

Естествено само корпусът е позлатен, като задният капак е от масивна стомана...

А под него се крие една магия.... за нея след малко...

Коронката на часовника е доста масивна и приятна за използване. Хубавото на съветските часовници е , че те имат възможност и за ръчно навиване. Което значи, че ако искаш да врътнеш коронката няколко пъти и да се насладиш на приятното навиване на пружината, това е часовникът за теб.... Но и това, че е автомат е плюс.

Разположената дата е на 3 часа, а черните арабски цифри на бял фон, помагат лесното разчитане.

Както спомех по-горе, стрелките са кадифено черни.... но с добра игра на светлосенки, при различна светлина могат да придобият син оттенък.

И така....
Май е време да преминем към механизма ....
Под дебелия стоманен капак тупти с пълни сили автоматичният механизъм на Полет 2616.2H. 23 камъка и 37 часа резерв на пружината, а сърцето на този прекрасен часовник тупти с 21600 вибрации на час.
Без повече отлагане, ето как изглежда то....

Харесвам много малкото лого на полет, наподобяващо коронка до баланса. Сякаш ти казва " Погледни ме по-Близо.... по-Близо...по-Близо"

Ето и няколко детайла и от циферблата...

Не знам за вас, но аз още повече се влюбих....

Редно е да засегна и присъствието на ръка. Там то е невероятно.
Мисля че това е един от малкото съветски часовници, които не стоят като бирени капачки. Зависи и от китката, но аз няма как да се оплача, като моята е доста тънка. Въпреки че почнах с 45мм часовници, напоследък клоня към 36-40мм размери, а и ретрото е винаги на мода.
Та размера от 36мм и 39мм с коронката е доста приятен. От лъг до лъг е 42мм, като самите лъгове с изключително масивни и много приятно прилягат по китката. Часовникът е с оригиналния си акрил и височината с него е 12мм, но погледнат отстрани, изглежда доста тумбесто. Сигурно за това е наричан Jumbo. Доста прилича на първоначалния модел на IWC ingenieur. Понеже идеята за конкурса е само за съветски часовници, ще спестя снимковия материал на АP, PP и IWC, а и според мен идеята е във форума да се качват авторски снимки, а не свалени от нета.

Въпреки дебелината си, влиза спокойно под всеки ръкав и може да бъде незабележим.....

А златната Есен му отива....

А това май е за една фен тема....

Като цяло това за мен е един страхотен винтич часовник, с непреходен дизайн и визия, а и доста по- достъпен вариант на джъмбо. Ако на някого му е харесал, но му се струва малък, за информация ще споделя, че има подобен модел на Orient Bambino, който доста прилича на този часовник, но е с доста по-приемливи размери.

Надявам се снимките да са ви харесали....
Ако не, ето още няколко от сърце...