Не малко пъти съм казвал,че слабостта ми към Швейцарските часовници е огромна.И то точно онези швейцарски брандове,които днес ги няма ("Фермерските").На всеки е известно че е имало период през, който,фермерите са сглобявали часовници(най-често зимата).Но с имена който,след година-две, вече не са съществували.Естествено корпусите и механизмите били еднакви,само циферблата и надписа бил различен.Историята познава и доста случай на абсолютно еднакви часовници,но просто с различни имена на циферблата.
Та да, не се разсейвам.....
Освен страста си към винтич швейцарците,имам и една още по голяма.....Винтич дайвъри.
Направо са ми болна тема.
Естествено Граала не е кой да е а Rolex 5513 за британските военни,но в момента те са едни от най-скъпо отценяваните и търсени Rolex-си в глобален мащаб....
И понеже 5513 си остава далечен за сега,винаги съм се радвал на тези който имам...А те разбира се не са много.Все пак в България през 70-80-те всеки е предпочитал съветските часовници.....
Днес ще поговорим за един страхотен дайвър,който притежавам от скоро.Естествено времето е взело своето от него,но само за да, го превърне в нещо още по красиво.Харесва ми да има следи от носене.....одраскано тук,драскотина там....но не да е окаян.Просто да си има своето присъствие и характер.
Са съжаление корпуса е от масовите хромирани изпозлзвани в дълъг период от време (от 60 - до края на 80те години).Безела се върти свободно и в двете посоки,което е било нормално за този период на производство а размера на корпуса е 36мм без коронката и 39 с нея.Въпреки малкият си размер стой доста масивно, удобно а и красиво.Задният капак е от стомана и интересен е факта,че водоустойчивоста на часовника е дадена до 338 крачки.По днешките разбирания това е малко над 100м WR,което за времето си е било доста добре за такъв клас часовник.А даже и коронката не е на винт...
Коронката е много приятно изнесена от каста,наподобявайки ранните верси на Rolex Sub и Tudor.Естествено тук не е толкова добре преценен цвета и изпъква на този корпус,но придава приятно винтич усещане.Навиването е мазно и приятно с доста приятен звук.
Както споменах часовника стой много балансирано и удобно.Единствено стъклото има една по масивна пукнатина на 4 часа,но мен ми харесва че всичко по него си е оригинално и неподправено.Определено съвпада с идеята за връщането на дизайна на старите дайвъри (както Oris направи тази година на BazelWorld). А синият безел,който на различна светлина зеленее го прави идеален за всякакво облекло.Oсобено за лятото.....
Ето и още малко снимки...
Та да, не се разсейвам.....
Освен страста си към винтич швейцарците,имам и една още по голяма.....Винтич дайвъри.
Направо са ми болна тема.
Естествено Граала не е кой да е а Rolex 5513 за британските военни,но в момента те са едни от най-скъпо отценяваните и търсени Rolex-си в глобален мащаб....
И понеже 5513 си остава далечен за сега,винаги съм се радвал на тези който имам...А те разбира се не са много.Все пак в България през 70-80-те всеки е предпочитал съветските часовници.....
Днес ще поговорим за един страхотен дайвър,който притежавам от скоро.Естествено времето е взело своето от него,но само за да, го превърне в нещо още по красиво.Харесва ми да има следи от носене.....одраскано тук,драскотина там....но не да е окаян.Просто да си има своето присъствие и характер.
Героят който.ще разгледаме днес е с поне за мен нейзвестно име.Няма да се опитвам да си го насосвам,защото и една буква да се обърка става друго име,а и е напълно възможно да е почти всяко друго,което аз си мисля.Така че, нека просто да му се порадваме така както е...
Са съжаление корпуса е от масовите хромирани изпозлзвани в дълъг период от време (от 60 - до края на 80те години).Безела се върти свободно и в двете посоки,което е било нормално за този период на производство а размера на корпуса е 36мм без коронката и 39 с нея.Въпреки малкият си размер стой доста масивно, удобно а и красиво.Задният капак е от стомана и интересен е факта,че водоустойчивоста на часовника е дадена до 338 крачки.По днешките разбирания това е малко над 100м WR,което за времето си е било доста добре за такъв клас часовник.А даже и коронката не е на винт...
Естествено, не е изненада и наличието на втори капак,който предпазва механизма от вибраций и увреждания.А самият механизъм е AB 8800 с 17-се камъка от тъй наречените - Барабани. http://www.ranfft.de/cgi-bin/bidfun-db.cgi?10&ranfft&&2uswk&EB_8800
Въпреки това, механизма е изключително красиви и изчистен,Явно за часовника се е било грижено добре.
Циферблата е истинска красота.Както споменах времето е взело своята част.Тропикализирането и остаряването на маркерите правят часовника страхотен.Естествено визията е допълнена с тютюнев цвят (кънектикът) кожена каишка.Стрелките са толкова красиви,особено часовата стрелка.Наподобява култовата Broad Arrow на Оmega Speedmaster.Датата е червена,което доста контрастира на цялостната визия на циферблата,но определено не го загрознява....
Ето и още малко снимки...
Коментари
Публикуване на коментар