Poke the Beer ....

Закачливо заглавие, но феновете на пивото като мен, ще разберат за какво говоря.

Бирата е напитката, която всеки от нас обожава, но с наличието на толкова много вкусове на пазара, особено от чужди страни, няма как да не ти се поиска да опиташ нещо ново и екзотично. Днес ще ви представя първата Ирландска бира, която си взимам в България.

"Тhe Crafty Brewing Company - Ireland".

Още от началото ще започна с това, че тази бира може да бъде намерена в Лидл, и то не само в българската верига, но и в чужбина. Избрах като за начало да опитам „Irish Stout“ , заради това, че бирата е с вкус и аромат на кафе, и шоколад. Не е типичната комбинация за пиво, дори с нашумелите последните няколко години плодови вкусове, но определено ми привлече вниманието.

И разбира се, няма как да не хвърлим и внимание на часовника, a именно - прекрасен „Тimex Expedition“. Нека да ви разкажа и малко за часовничето, все пак е блог за часовници. От дете исках да имам „Timex Expedition“, заради страхотната функция „Indiglo“ (oсветяване на целия циферблат). След като имах няколко, но нито един не беше точно този, който исках, попаднах на този. Страшно красив пластмасов корпус, в приятните 38мм без коронката. Изключилтено лесен за разчитане циферблат. Много красиво импрегнирана дата на 3 часа и разбира се безброй варияции за ползване на каишки, като лятото най-много го нося на натовки (20мм), зулута, и подобни текстилни каишки. Механизмът е може би един от най-шумните кварцови, които съм имал, но въпреки това е прекрасен. Лично аз харесвам това, че е пластмасов корпусът, но определено не е часовник, който си отива с всичко и може би черен стоманен, или сребристият стоманен са по-удачни за ежедневно носене.

На ръка се носи много удобно и добре, че вече модните тенденции се връщат към 38-40мм размер, а не към масивните чудовища, които не са удобни на ръката.

Единственият минус за мен е плексигласовото стъкло. Не ме разбирайте погрешно, обожавам часовниците с плексиглас или хексалит. Полират се лесно и смяната е евтина, но много често се драскат лесно, а тези на „Таймекс“ сякаш се драскат и от въздуха.

Но нека да преминем към напитката.

Бутилката е тъмна и страшно стилна. Етикетът е много арт и оставя усещането, че това е напитка за мъже, които до преди малко са цепели дървата на двора, и вече са влезнали пред камината да изпият по една тъмна бира с наслада. Красота!

Харесвам и задния етикет, който стилно ти предоставя цялата нужна информация, а като типичен фен на пивото си запазих капачката. Дори на самата бутилка има скала за вкус.

Цветът на самата напитка е страшно наситен, а пяната напомня на каймака на чаша кафе. Дори за момент се чудиш кафе ли пиеш или пиво, а самият аромат още повече те обърква. Вкусът определено не е за всеки, особено ако опитват пиво с такъв вкус за първи път, но определено става все по-приятен с всяка глътка. Дори и последните разгазирани глътки са приятни и не оставят лош послевкус. Определено е бира, която бих си взел отново, но може би в малко по-студения сезон или вече късна есен. Страхотно ще се комбинира със сурови ядки, но опредено бих си взел и чаша вода към бирата (лично мнение).

Всичко, което изписах за биричката е личнито ми мнение и впечатление, но мисля, че всеки трябва сам да я опита, и да прецени за себе си.

Z. P.