Часовниците с една стрелка винаги са били интересни за доста хора. Дори и
аз самия не мога да си обясня кое точно ни пленява в тях, защото честно
казано не е точността. На повечето от тях не може да се засече точност,
защото нямат активна секундарна стрелка, но пък за сметка на това са супер
изчистени от към дизайнерска гледна точка, но нека по-добре да ви покажа за
какво иде реч.
Денят е мега слънчев, нищо че е 1ви Февруари. Компания ни прави една
прекрасна виола „Camacho Yellow“ с кънектикът wrapper, а за четиво съм
избрал новия Хронолог на Брайтлинг 19/20г, в който са представени не само
новите модели на Брайтлинг, но и историята им, както и култови
исторически модели на марката.
Първо няколко думи за пурата.
Много приятна, лека виола с любимия ми вид кънектикът wrapper (Criollo ’98).
Малко по-дебела за моя вкус, но пък за сметка това приятна. През 2015г. е
представена линията Bold Standart . Филърът е Honduran Criollo and Piloto Cubano
(Dominican), като мога да кажа, че гори доста приятно и равномерно.
Сега малко и за часовника. Луч са небезизвестни в българските географски
ширини. Доста от нас са имали поне няколко модела от тях, но може би най-
ценените им са моделите с механизми на Полет Де Лукс. Е, този е малко по-
специален. Като цяло симетрията и изчистеността на циферблата е нещото,
което грабва веднага. Правите на форма лъгове и контраста на черното и
сребристо е просто невероятен.
Корпусът, както може да се очаква, е от стомана. Актуалните последните
години 38мм придават една дрес-нотка на часовника, но честно казано може
да се носи на всякакви кашки, както на снимките, които ви показвам днес.
Стъклото е минерал кристал, а механизмът вътре е cal 1801.1h 15к (18,000
вибрации на час и 38ч резерв на пружината.) на Луч, който те слагат както в
мъжките, така и в дамските си часовници.
(снимка интернет)
За точност тук не може да говорим, защото самият часовник както споменах,
няма активна секундарна стрелка, а и не може да засечем точните минути,
защото деленията на циферблата са през 5 минути, като 15-минутните
разделения са по-големи, за по-лесно разчитане на часа.
Но нека погледнем детайлите от по-близко. Коронката за съжаление на тези
модели не е стоманена. Странно решение, но все пак е доста удобна за
употреба. Лъговете са доста приятни, прави и съвсем леко извити за по-
удобно прилягане по китката. Резултатът – доста е удобен. Размерът от 38мм
напоследък се връща дори и от големите марки, като за дрес-часовник с
модерни параметри е просто супер. Надписите на циферблата отново са
сребристи и страхотно изпъкват на черния сънбърст циферблат, като не
развалят по никакъв начин изчистената визия на модела. Целият корпус е от
стомана, както и задният капак. Единствено той е много леко гравиран, но
все пак това е дрес-часовник.
Присъствието на ръка е страхотно. Не се усеща като крехък дрес-часовник, а
като нещо наистина качествено, въпреки славата, която съветските
часовници имат. Днес го нося на много качествена каишка на Гекота, но това
е модел, на който абсолютно всичко му отива. Смятам да го пробвам на меш
верига, тип миланезе, но най-често го нося на кафява кожа.
Надявам се да ви е харесал. От доста време ми беше в полезрението и се
радвам, че имам възможност да му се порадвам, и да го споделя с вас.
Z. P.
*Всички права над снимките са запазени!*
Коментари
Публикуване на коментар